Постинг
09.10.2007 16:15 -
Спасителна Акция "Охлю-Бохлю" или Колко малко трябва за да бъдем добри!
Автор: ympo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3142 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2007 16:17
Прочетен: 3142 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 09.10.2007 16:17
Стъпваш и чуваш едно отчетливо "Хрус"...
Не случайно за някои хора се казва, че са истински "Природни бедствия". Само дето по принцип природните бедствия нямат особено право на избор, а да не говорим, че те си нямат и акъл. Те са си бедствия и толкоз. Вари ги, печи ги - последствията им се определят от безизборността на зараждането им, съществуването им и действията им.
Та... хората - ония дето учените им викат "Homo Sapiens" само образно могат да бъдат наричани с тия стихийни характеристики, щото те трябва да мислят с онова дето твърдят, че ги отличава от животните.
За природните стихии ми беше мисълта... Минават, опустошават, разрушават... и не мислят има ли някой, няма ли никой в къщите дето помитат.... Ми не мислят щото си нямат с какво. Пък тия дето си имат с какво да го правят - хич не го използват.
И пак онова "Хрусссс".. И пак...
Стъпват и къщите вече ги няма.. и обитателите им са се превърнали в пихтия.
Лошото е, че едно Утро не стига за опазването на един охлювски народ, който стремително е решил да се възползва от влажното време за една мокра разходка. Обаче то опитва... Ако имаше ордени за заслуги - сигурно щеше да се сдобие с поне 10-тина..най-малко.
И така вчера... вървях си на зиг-заг, готова да изпълня самоотвержения си дълг да спася поредните пъплещи лигльовци...И пред мен се изпречи един горд Охлю с изпъкнали зъркълки, повлякъл отгоре си огромната си къща... Със сигурност ако беше човек - къщата му щеше да се сравнява с палатите в Драгалевци. Ама и сега съм убедена, че охлювките го гледаха в възхита.
Та погледна ме той с тоя влажен поглед убеден, че туй е края на обречения му животец... Обаче не! Аз щото съм Утро, а не от тия лошите Стихии - го взех в шепа, а той се беше втурнал в къщата си и вече от страх му се подаваше само опашката. Подържах го тъй минутка, докато се осмели да подаде едно очо от черупката - та да види ухилената ми физиономийка и да се поуспокои.
Даже ми целуна ръка! Сигурна съм! Туй за благодарност, че не съм го помела като останалите дето минават по пътеката.... И го върнах в близките тревички...
Ама ми стана едно хубаво! Казвам Ви...
Не случайно за някои хора се казва, че са истински "Природни бедствия". Само дето по принцип природните бедствия нямат особено право на избор, а да не говорим, че те си нямат и акъл. Те са си бедствия и толкоз. Вари ги, печи ги - последствията им се определят от безизборността на зараждането им, съществуването им и действията им.
Та... хората - ония дето учените им викат "Homo Sapiens" само образно могат да бъдат наричани с тия стихийни характеристики, щото те трябва да мислят с онова дето твърдят, че ги отличава от животните.
За природните стихии ми беше мисълта... Минават, опустошават, разрушават... и не мислят има ли някой, няма ли никой в къщите дето помитат.... Ми не мислят щото си нямат с какво. Пък тия дето си имат с какво да го правят - хич не го използват.
И пак онова "Хрусссс".. И пак...
Стъпват и къщите вече ги няма.. и обитателите им са се превърнали в пихтия.
Лошото е, че едно Утро не стига за опазването на един охлювски народ, който стремително е решил да се възползва от влажното време за една мокра разходка. Обаче то опитва... Ако имаше ордени за заслуги - сигурно щеше да се сдобие с поне 10-тина..най-малко.
И така вчера... вървях си на зиг-заг, готова да изпълня самоотвержения си дълг да спася поредните пъплещи лигльовци...И пред мен се изпречи един горд Охлю с изпъкнали зъркълки, повлякъл отгоре си огромната си къща... Със сигурност ако беше човек - къщата му щеше да се сравнява с палатите в Драгалевци. Ама и сега съм убедена, че охлювките го гледаха в възхита.
Та погледна ме той с тоя влажен поглед убеден, че туй е края на обречения му животец... Обаче не! Аз щото съм Утро, а не от тия лошите Стихии - го взех в шепа, а той се беше втурнал в къщата си и вече от страх му се подаваше само опашката. Подържах го тъй минутка, докато се осмели да подаде едно очо от черупката - та да види ухилената ми физиономийка и да се поуспокои.
Даже ми целуна ръка! Сигурна съм! Туй за благодарност, че не съм го помела като останалите дето минават по пътеката.... И го върнах в близките тревички...
Ама ми стана едно хубаво! Казвам Ви...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Сполай ти за добрината
09.10.2007 17:26
09.10.2007 17:26
От името на всички охлюви...
цитирайза ужасТ на околните винаги, когато видя дъждовен червей да се гърчи в локва, го вадя от нея. Само дето никой от спасените още не ми е целунал ръчицата...
цитирай:) Подушвам, че сме от една порода! Ма не предполагах, че червИИте са такъв неблагодарен народ.. Ама виж, въпроса тук е малко спорен. Може да си спасявала червеи, които са излезли да поплуват. Навярно помниш като си била малка как Мама ти е казвала: "Айде излизай вече от морето!", а теб хич, ама хич не ти се е искало.. Мдам...
цитираймама точно този проблем не е имала,
аз от малка съм враг на водата морска:)
цитирайаз от малка съм враг на водата морска:)
Ако го знаеше, нямаше да си тъй самоотвержено изживяваща се като спасител, а щеше да се отнасяш с повечко разбиране към къпещете се:Р
цитирайабе като ги гледам как се гърчат, не ми изглеждат много щастливи;)
цитирайАз винаги съм "ЗА" самарянските постъпки:) Пък и в крайна сметка - ако тогава им се е разминало плуването - ще се пличкат на следващия дъжд като искат:Р Браву:)
цитирайнали? благодаря!
цитирайБраво :)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1587
Архив