Обадих му се.. Ей така, просто да знам, че всичко с него е наред... Говорихме кратко, без съдържание и простичките въпроси дали е добре, аз как съм.. Всъщност може би до 2-рото не стигнахме... Може би единственото, което се наби в съзнанието ми от този разговор бяха думите му: "Знаеш ли, обаждаш се в много странен ден. Днес детето навършва 1годинка." Дори не бях запомнила кога е роден синът му, макар още да помня, когато (явно) на същия ден точно преди една година той ми се обади посред нощ, подпийнал и започна да се разкайва, че е трябвало все още да сме заедно, че е сгрешил, че ме обича... И то точно в деня, когато се е родил наследникът му...
За две седмици го бях сънувала 3 пъти... Аз, тази, която не сънува често... А него пък - изобщо... Вчера се прибирах към къщи... в дъжда, почти прогизнала, носеща обичайните торби с покупки. Реших да мина от  другата страна на блока, пресичайки игрището на близкото училище. Малко преди да вляза в двора на училището до мен спря кола.. малка сива KIA.. Същата, каквато си бяха купили родителите му малко преди да се разделим... Моделът, марката... Само че този път в нея седеше съседката от отсрещния апартамент. Всъщност аз дори не знаех, че има кола.. Камо ли такава...
Може би всичко е странна игра на асоциативната ми мисъл..  Колата, сънищата... Денят, в който реших да звънна... А може би наистина в живота няма нищо случайно. Аз вярвам, че няма... И това не е някакво пораженческо оправдание за това, че видиш ли нищо не може да бъде променено..А по-скоро post factum осъзнаване на  интересния низ от обстоятелства довели ни до едно или друго решение...
Преди години гледах филма "Магнолия"...Доста интересен филм с концепция базирана именно на теорията, че няма нищо случайно. От палитрата на персонажи, нямащи на пръв поглед никаква връзка, в последствие се сплитат сродни съдби и случки.. Но не за филма исках да разкажа, а за една от встъпителните истории по истински случаи, която ме втрещи в буквалния смисъл на думата.
Историята започваше с момче на около 16 години, стоящо на ръба на жилищна сграда готово да скочи.. И действително скача в опит да се самоубие. В този момент на 3-тия етаж в блока се разразява скандал между мъж и жена. Жената е силно ядосана и насочва пушката, окачена за окраса на стената към съпруга си в опит да го сплаши и смело натиска спусъка, знаейки, че никога не държат пушката заредена. Този път обаче оръжието се оказва заредено, но жената така или иначе не успява да улучи мъжа, а куршумът излита през прозореца в мига, в който момчето прехвърча покрай него и бива уцелен смъртоносно. В последствие... се разбира, че момчето е син на скандалджийското семейство и уморен от ежедневните им разправии - решава да сложи край на живота си, като преди това зарежда, висящата на стената пушка. По този начин той става съучастник в собственото си убийство, чийто извършител е собствената му майка. Оказва се също така, че момчето практически е нямало как да се самоубие скачайки от покрива, тъй като наскоро е бил правен ремонт на фасадата и предпазните мрежи все още не са били махнати...най-много да си счупи нещо...

"Няма нищо случайно на този свят госпожо!"

така е...:)

Едно съм се научила, че няма нищо случайно в живота. Всичко се случва с някаква цел и дори на момента да не разбираш точно каква, след време всичко се напасва.

Благодаря! :):):)
Ще погледна филма :):):)