Знаете ли кое е едно от най-хубавите неща на това да си Утро? Неее... не е само това, че можеш да си всякакво - свежо, мрачно, слънчево, студено, топло, бурно, спокойно... Най-хубавото е, че може да си навсякъде! Разбира се, не винаги по едно и също време, но и това все пак е доста.
Та... моя милост беше в Мелник няколко дни. Мой дълг беше да покажа на хората там какво е това Добро Утро и колко много радост може да им донесе пребиваването ми там.
Ех, красиво е! Почти толкова красиво, колкото изолирани са хората там от всякакво обучение, изоставени на самоконтрол... с други думи МНОГО.
Потапяш се в един друг свят. Свят на старинна архитектура, чийто интериор за жалост в болшинството от случаите бе примесен с голяма доза безвкусица, заради усилието да бъдат показани колкото се може повече битови джаджи наведнъж. 
Започвайки от странната комбинация от изкуствени рози в червен и оранжев и розов цвят, забучени в плетена кошничка, поставена на рецепцията на китното хотелче и завършим с  модернистично-автентичния стил на декорация в кръчмите. 
Гвоздеят на програмата бяха менютата в кръчмите, където поради доста интензивният поток туристи в района - собствениците бяха опитали да преведат българските манджи. Само дето незнайно защо според тях Кюфте на английски беше "HAMBURGER", а кебапче си беше просто "KEBAPCHE". За съжаление не останах достатъчно дълго, за да видя изумлението на някой foreigner, когато наместо очакваната питка с напъхани разни месца, пържени картофки и зеленчуци, получи едно кюфте, колкото орех. 
Е, да.. В Мелник, сигурно има 30-тина къщи на кръст, а за деца - да не говорим. За какво ли им е училище... Ама все си мисля, че сигурно е хубаво като правиш нещичко - да се поогледаш как го правят хората и после да го направиш, още повече, че освен себе си излагаш и страната ни. 
Оставяйки на страна хранително-развеселителната страна на нещата...И обърнем поглед към популяризирането на забележителностите ни...направо можем да се разплачем. 
По пътищата нямаше знаци за движение. Да не говорим, че на входа на Мелник няма дори табела и пред вид миниатюрните му размери - можеш като нищо да го подминеш ако си иностранец. Всички табели на селцата наоколо бяха написани на кирилица без превод на латиница под него. В самия Мелник нямаше НИКАКВО разписание на транспорта за и от града дори за българи, а какво остава за бедните туристически души, лутащи се самосиндикално из дебрите на нашата родина. Разбира се липсваше бюро за информация или поне някакви листовки с т.нар. забележителности (били те и малко на брой) в града. Пред вид всичко това - на мен като едно съвестно Утро ми се падна честта да бъда пътеводна светлина за няколко французи и един канадец. Както се казва - Турист в нужда се познава. Но си мисля, че ако в това наистина красиво градче бяха положили съвсем минимални усилия - нещата щяха да са МНОГО по-добре....

Усмихната седмица, сладури! А ако се радвате на отпускарско настроение - може да прескочите до Мелник - СТРУВА СИ! :)