Трябва да Ви кажа, че дори на Утрото не му е лесно да се събужда, когато се съмне... Ама никак! Дори редовните всекидневни упражнения не помагат в случая... И днес... докато пътувах за работа една мъничка мисъл се стрелна със светлинна скорост в съзнанието ми... Бях забравила.. Или по-скоро – не бях се сетила... Картичката седеше прилежно приготвена у дома... Обичайната малка картичка, която понякога пъхам скришно в джоба му на път заработа, за да я намери после.. С някакво закачливо или романтично послание... И отново да чуя онези думички, които сгряват душичката на всяко влюбено същество: „Обичам те, мое мило съкровище..”   Всъщност...аз не вярвам във вечната любов.. Изобщо думи като „Винаги” и „Никога” гледам да ги избягвам, поради факта, че са доста трудно изпълними.. И от тук идва въпросът – ако няма вечна любов – значи няма и вечна Романтика... Дали ние пъдим любовта именно, в момента, в който преставаме да обгрижваме Романтиката..   Преди ми беше казвано: „Такъв съм! Приеми го!”, с което моите плахи опити да събудя някаква искрица желание да прави жестове, неприсъщи за него само, за да задоволи романтичните потребности на душата ми, се сгромулясваха с гръм и трясък. С времето свикваш, примиряваш се... Опитвайки се да компенсираш липсата на инициатива от негова страна с писане на шеговити смс-чета, любовни писма, малки подаръчета, нестандартни дела.. Вярвайки, че той ще се промени...или просто, че ти си способна да бъдеш романтична и за двама Ви. Уви... при мен така и не се получи нито един от двата варианта... Отдавна затворих тази страничка...   А сега... Сега съм сякаш най-обичаната жена... Най-ухажваната... Най-глезената... И всеки ден ми доказват колко грешно схващане съм имала за облагородяването на нечий разум и опитите да сложа калемчета Романтика, а те никога не са захващали... Понякога сме нещастни дори обичани в любовта си, защото сме устроени да опознаваме другите, изхождайки от себе си.. И сме склонни да мислим, че щом не се чувстваме обичани по начина, по който очакваме или от който имаме нужда – то следователно не сме обичани. Но хората са различни... Всеки обича различно и не всеки умее да показва, когато обича.   Именно в това се изразява хармонията на Любовта.. Онази Любов на допълването, за която само бях чувала. Онази Любов, която е наситена с багрите на Романтиката и мъничките жестове и изненади. Онази Любов имаща свой собствен език и мимики.   Трябва да Ви кажа, че няма нищо по-миличко от гол мъж, носещ табла с горещо мляко с кафе и сандвичи в 7.30ч. сутринта! Една такава размекваща и караща те да обичаш още повече, гледка, която "крещи" в душата ти от щастие. Момент, в който ти се ще да награбиш Него.. Да го оближеш и изпапкаш, вместо сандвичите.   Или да излезеш изцедена от работа с единствената мисъл как ще се прибереш у дома и ще се отдадеш на релаксиране без да мислиш за напрежението и отговорностите. И да го видиш сияещ и задъхан да се спуска към теб с прекрасен букет от снежно-бели фрезии. А на теб ти се струва, че ще припаднеш от изненада.   Или да дойде посред нощ, защото просто си му казала, че ужасно ти липсва, въпреки, че сте си обещали, че този ден ще издържите без да се видите...А той да пристигне с огромен шоколад от тези, които най-много обичаш.   За това си мислех... Дали правиш малки жестове защото бичаш или обичаш, докато правиш изненади на половинката? Дали Романтиката поддържа огънчето... или тя е просто нещо, което е тясно свързано с моментното състояние на духа ни, а именно това, че обичаме и сме обичани?

Докато четях постинга ти, съвсем случайно (дали) winamp-а реши да ми пусне тази песничка, с която те поздравявам! :))
http://www.youtube.com/watch?v=-JpJjsHgYHA

Благодаря ти, Глътка свеж въздух..;) Много мелодична и хубава песен.. Наистина Благодаря!

Моля, за тебе винаги, Утро добро! :))

Утро, ти си станала едно такова флиртаджийско утро и много женско.

Че то аз съм си женско. Ама това флиртаджийското къде го видя? Аз само се фукам.. че ме обичааат:)

ниема пък, за да си Утро не триебва да си нито женско, нито мъжко...а така си го написала, че Утрото се занимава с такива сантиментализми и тривиални баналности, че ми развали представата за Утрото - не ми се харесва, казах ! Ти си едно най-обикновено но фукливо Утре, а не Утро.

Ама ти не си прав! Утрото е всякакво, Норман.. Било то мъжко, женско, мрачно, слънчево, усмихнато или намръщено.. За всеки Утрото е различно... Не може да се сърдиш, че то има различни лица, а някои не ти харесват;)

ниема пол, а ти си го превърнала в глуповато, простовато женско. Ниема да пишем повече, че се нервим...айде, много то здраве и добро настроение Утреее .

то и аз малко като Норман си мисля:) Е, шса оправиш де:)

Малиии, горкото добричко утро...

че е добричко, добричко е, ама глуповатичко, женскичко :) ма нищо лошо де, ние такива ги обичкаме :P

това ми се върти в главата , като под утро разбирам теб