През една горичка,
По една пътечка, 
Вървеше полека 
Тромава юрдечка.
Както си вървеше.
Изведнъж съгледа
Дълга крива клечка.
Бързо приближи я,
Дваж обиколи я,
С крак я преобърна,
После се озърна
И силно извика:
"Ехо, ехо, ехо!
На кого е тази тъй прекрасна клечка?
Някой ще я сгази!"

В храста до пътечката
Спеше кротко мечката.
Тежко се надигна,
Сърдито премигна:
"Престани да кряскаш,
Че много ме стряскаш!
Таз противна клечка
Цял ден ми се пречка!
Можеш ако щеш
да я прибереш!"

"Ами ще я взема!"-
Рече юрдечката-
"Че ме гони хрема,
А пък аз със клечката
Ще напаля печката.
Чайника ще сложа
С билкова отвара
Да правя гаргара!"

Подир тези думи
Нашата юрдечка
Взе си тази клечка 
Дето все се пречка
На онази мечка.
Толкоз от далече
В къщи я завлече
И щом я накърши
Приказката свърши!